В това се убедиха младите зрители от Първо основно училище, които на 24 септември присъстваха на спектакъла „Докосни ме” в камерната зала на Драматичния театър. Пиесата на Анна Петрова е насочена към предизвикателния свят на тийнейджърите,   който остава неразбран и някак встрани от ежедневните проблеми на възрастните.

          В драматично-комичната постановка на театъра всеки от героите е самотен. Но в своята отчужденост от другите тийнейджърът Еди е запазил своята човешка чувствителност, създал е един свой романтичен микросвят, за да се скрие от проблемите, които го нараняват. Може би затова присъстващите в залата деца застанаха на негова страна, разбраха и оправдаха неговата нерешителност и плахост. Когато родителите на Еди се скараха, един от младите зрители до мен възкликна по детски искрено: „Това често го виждаме вкъщи”. Вероятно тъкмо това нахлуване на истинския свят отвън  на сцената задържа до края вниманието на децата към постановката.

          Своята самотност в пиесата възрастните превръщат в грубост, рушат моралните ценности, не се притесняват от своята пошлост и лицемерие. Затова зрителите остават с впечатлението, че такива хора са ненужни и вредни за съвременния свят. Парадоксално е, че във финала само един клошар осъзнава цялото безсмислие на своя пропилян живот и отправя послание към младите да запазят любовта в сърцата си.

          В спектакъла участват млади, но надеждни актьори на Драматичния театър, с които вероятно отново ще се срещнем, за да преживеем фикционалния свят на изкуството като нашия свят, за който всеки от нас е отговорен.

Петър Асенов – ст.учител по български език и литература