Една сакрална за нацията ни дата – 19 февруари – бе отбелязана от клуб „Краезнание“ по проект УСПЕХ и фанфарния оркестър при I ОУ „Христо Ботев“.   Традиционното за учебното заведение шествие в памет на Апостола бе посветено на 142-та годишнина от обесването на Васил Левски.

            Облечени в четнически униформи, със символа на левския знак върху калпачетата, децата поставиха венци и свежи цветя пред барелефа на Апостола, намиращ се на централната улица, която носи неговото име. Под звуците на Ботевия марш атмосферата беше тържествена и внушаваше почит и респект пред святото дело на Левски. Спомних си откъс от разказ за събитията в студения февруарски ден на далечната 1873 г. Ето как смолянският писател Светозар Казанджиев ги пресъздава: „Когато свитата стига края на София, в далечината се мержелее бесилото, отворило се като огромна врата към небето. В свитата е имало и един свещеник, поп Тодор Икономов от църквата „Св. Неделя“, приближен на Дякона. Той отива при обречения на смърт … и го пита за какво да се помоли, когато се върне в божия храм. „Тодоре, всичко, що правим, го правим за отечеството. И това е моят голям грях. Запали една свещичка и се помоли за мен!“, това са последните думи на Апостола“.

            Връщам се към съвремието ни с мисълта за едно есе на наша ученичка, озаглавено „Върни се, Левски!“. Днес търсенето на чистите идеали често е безрезултатно, защото обществото отдавна е забравило заветите на националния герой. А колко полезно би било, ако днешните политици по-често си спомнят предсмъртната изповед на Апостола!  

Галина Станчева – ръководител пресцентър на I ОУ „Христо Ботев” – Търговище