Предлагаме на Вашето внимание есетата, с които Дариана Трифонова и Сехер Ахмедова /ученички от VIII б клас/, се включиха в Националната кампания „Дни на приобщаването“ 2016 - „Приобщаването започва от нас“. При създаването на текстовете момичетата са подкрепяни от своя ръководител Галина Станчева – главен учител по БЕЛ.

Аз и моето училище

Автор: Дариана Николаева Трифонова

            Всеки човек прекарва съществена част от своя живот в училище. Тук ние създаваме най-ярките си спомени. Оттук започват най-трайните приятелства. Тук е началото на истинските житейски начала… 

            За мен МОЕТО училище е МОЯТ втори дом. В неговите предели се чувствам сигурна и спокойна. Усещам топлината и уюта, създавани от преподавателите, за които учителството е не само професия, а и призвание. Те полагат максимални усилия, за да можем ние – техните ученици, да усетим колко важна е връзката учител – ученик, която ненадейно прераства в приятел – приятел.

            Нашите преподаватели са и наши духовни наставници. Те отварят пътя, който трябва да следваме, за да се развиваме пълноценно и да сме удовлетворени от всичко, което правим. Учат ни на добродетели, които трудно се съхраняват в съвременния безценностен свят, но без които не можем да бъдем хора, умеещи да правят добро и да са съпричастни към чуждата болка…

             Пространството на нашето училище е изпълнено със спокойствие и разбирателство. Рядко имаме конфликти, но дори и това да се случи, те биват разрешавани чрез разговори. Всеки е готов да окаже помощ на приятел, който се нуждае от съвет и подкрепа. До нас винаги са нашите учители, които не само преподават уроци, свързани с различните дисциплини. Те ни разкриват важни житейски истини, с които ще се сблъскваме в живота, когато дойде време да се справяме сами.

            Всеки от нас има любим предмет, към който ориентира времето и усилията си. Често печелим награди и призови места от извънкласни инициативи, в които с желание участваме. Винаги получаваме поздравления и признание от учителите и директорите.

            Има и случаи, когато не успяваме да победим. Тогава губим, но не се разочароваме, не се отказваме, а продължаваме, защото знаем, че славата ни не е в това никога да не падаме, а да ставаме всеки път, след като паднем!

            „Девет пъти падни, но десет се изправи!“ – звучат в съзнанието ми думи на мой любим учител… Осъзнавам колко много усилия и труд трябва да положа, за да постигна нещо, към което се стремя… Затова винаги всички се радваме на постиженията на съученици, споделяйки заедно емоцията от успеха.

            Моето училище възпитава в ценности, които са общи и ни обединяват. Знаем, че нашата сила е в сплотеността ни като общност с еднакви цели, стремежи и мечти! На това ни учат преподавателите, с които всекидневно постигаме по-малки и по-големи победи, работейки в екип.

            НАШЕТО училище е много важна част от живота ни, защото тук се чувстваме обичани и разбирани – най-важните усещания за всеки човек!

Аз и моето училище

Автор: Сехер Недретова Ахмедова

            Сутрин е. Отварям очи и поглеждам към календара на стената. Днес е вторник!  Обичам вторниците, защото аз съм се родила във вторник и мисля, че това винаги ми носи късмет. С предчувствието, че ще ми се случват само хубави неща, бързо се приготвям за училище.

            Усмихнато тръгвам в добре познатата посока. По пътя се вливам в потока от ученици и бързо оформяме група от нашия клас. Смеем се, споделяме преживявания от предишния ден или притеснения от предстоящи контролни и изпитвания. Обичам тези моменти в началото на деня, когато се настройвам за предизвикателства и се подготвям да се доказвам в час.        

            Влизаме вкупом в училище. Изпълва ме усещането, че съм прекрачила прага на много специално пространство… Не само масивните колони и високият таван са причина за това. През всичките години, откакто уча тук, чувството е неизменно. За мен моето училище е като храм – на науката, на надеждите, на себедоказването. Отсреща, от стената, ме гледат смелите очи на Христо Ботев – нашия патрон. За миг ми се струва, че той ми кимва окуражително, и аз се изпълвам със спокойствие. С усещането, че съм у дома, забързвам към учебния кабинет за първия час.

            Бие звънецът и слага началото му. Интересно ми е, защото уроците се преподават с помощта на съвременни технически средства и учителите ни правят така, че да сме активни участници в образователния процес. А това, че сме научили много, се доказва от постиженията ни на олимпиади, конкурси, състезания, в които участваме всяка година и почти неизменно сме първи… Ние сме възпитаници на Първо ОУ „Христо Ботев“, а за институция, носеща това име, традицията повелява да е винаги първа!

            Макар и наследник на първото светско училище в град Търговище, притежаващо  170-годишна история, училището ми върви в крак с времето. Съвсем наскоро при нас бе открита единствената в област Търговище класна стая „Конфуций“, свързана с изучаването на китайски език – още един повод за голяма гордост! Това нововъведение отваря прозорец към далечен Китай и ни мотивира да научим нещо повече за културата на Изтока.

            Убедена съм, че всеки, учил в Моето училище, помни цял живот времето, прекарано тук! И след като ученическите години останат далеч назад, сърцето му радостно трепва, когато на празници чува малките музиканти от фанфарния оркестър, облечени в ботевски униформи. И до днес няма общоградско събитие без участието на оркестъра от моето училище – емблема за града ни!

            Като във всяко училище, и тук спорим, критикуваме се, понякога дори плачем, но това създава приятелства за цял живот…

            Аз зная, че с гордост, уважение и куп спомени ще помня Моето училище,  защото всичко първо никога не се забравя и докрай бележи житейския път на всеки!