Денят е Първи ноември. По пътя на будителите и поборниците за свободата тръгват малките петокласници от възрожденския клуб към Първо основно училище "Христо Ботев". Техният "Час по родолюбие" ще ги отведе в най-посещаваните градове, съхранили българския дух.

       Калофер. Националният музей "Христо Ботев" е огласен от поклонници на големия поет и революционер. Мемориалният парк "Ботева градина" се оказва малък за многобройните посетители, дошли в този ден да се преклонят пред делото на великия българин.Малките възрожденци с любопитство разглеждат дома на Ботев и експонатите в експозиционната зала - лични вещи на поета и майка му - баба Иванка, макетът на кораба "Радецки" и знамето на легендарната чета. Изкачват стъпалата към исполинския Ботев паметник, който внушава идеята за величието на подвига и безсмъртието на героите.

       Карлово е светилището на България. Приближаването до бащината къща на Левски пречиства душата и я изпълва с тържествено настроение. Тук всеки експонат е реликва, който пали чувствата на българина и го кара да се чувства по дух гражданин на света. Експозицията на музея е запазила почти всичко, което доказва не само великото дело, но и всенародната почит към Апостола на свободата. Неслучайно той още приживе е канонизиран за светец в националното самосъзнание на своите сънародници. Пред съхранените руси къдрици от косата на Левски малките възрожденци вероятно осъзнават, че и той е бил земен човек като нас, че пътят му към небето започва от една бедна къща в един малък град, че за славата няма значение произходът, а делата, с които човекът изпълва живота си.

       Да пристигнеш в Сопот и да спреш пред величавия паметник на Вазов е предизвикателство за родолюбивата душа на българина. Петокласниците влизат в тихия двор с асмата, сядат на миндерите на широката веранда, събират сили за едно истинско пътуване назад във времето. Восъчните фигури в Ганковото кафене и дюкяна на чорбаджи Минчо грабват вниманието им, различното от другите музеи ги запалва да видят всичко, да не пропуснат нещо в тази духовна българска съкровищница . Вазовите герои все още са им непознати, но децата предварително произнасят имената им като клетва за бъдещо запознанство. Излизайки от музея, те отново поглеждат към грандиозния паметник на Вазов, сякаш за да осъзнаят величието на този писател, с топлота наричан от своите признателни сънародници "Дядо Вазов".

       Приближаването до Панагюрище е залп от нетърпеливи очаквания. Тук Бенковски е обикалял с "Хвърковатата чета", Райна княгиня е развявала легендарното знаме, чието копие в умален вид развяват и младите възрожденци, въздухът е треперел от бойни викове, предсмъртни стонове и гърмежи на пушки.

       В къщата на Райна княгиня децата са посрещнати от студеното безмълвие на отминалото време. Но само след броени минути атмосферата се променя - тишината се скрива в прахта по таваните и скърцащите дървени стъпала, възторжени възклицания изпълват строгите експонати с живот, преминал вече в безсмъртието на времето, една човешка топлота огрява старата къща и възкресява нейните спомени...

       Автобусът вече е пропътувал своите километри, но децата чертаят планове за нови маршрути. "Твоят час" продължава, за да не угасне възрожденския огън, докато българската земя е най-красива на света, докато има жертвени уроци по история, докато още са живи копнежите по бъдещето...

       Петър Асенов - ръководител на клуб "Млади възрожденци" - 5.А клас

Галерия