„Успех”-ът на едно пътуване: ПОКЛОН ПРЕД РОДНАТА ПРИРОДА И УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА! - 17 April 2015 - Първо основно училище "Христо Ботев"
Home » 2015 » Април » 17 » „Успех”-ът на едно пътуване: ПОКЛОН ПРЕД РОДНАТА ПРИРОДА И УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА!
10:19
„Успех”-ът на едно пътуване: ПОКЛОН ПРЕД РОДНАТА ПРИРОДА И УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА!

          3-ти  април 2015. Студено утро, но без валежи. Децата с оптимизъм поглеждат към небето – слънцето се скрило, само крайчетата на лъчите му като меки лапички са притиснали издутите от влага облаци.

          Последна туристическа изява на клуб „Заедно сред Природата” към проект „Успех”. Автобусът отнася децата към едно от най-красивите кътчета на България – Крушунските водопади. До тях се стига по красива екопътека с дървени мостчета и издълбани в скалите стълби, която криволичи покрай река Маарата. Невероятната картина на неповторимите Крушунски водопади се разкрива внезапно и ние оставаме замаяни от това рязко преминаване в света на фантазията и чудната феерия от водоскоци. „Който може, нека  опише тази картина…нека я фотографира, нека я нарисува!” – би възкликнал Алеко. А ние приемаме предизвикателството на някоя маркирана пътека, като се предпазваме от всевъзможните изкушения извън нея, защото рискът не е правилното решение.

          На никого не му се тръгваше от Крушунските водопади, но ако знаеха къде отива         ме, ако  предполагаха какво ще видим след броени минути, всички сигурно биха били изпълнени с непреодолимо любопитство и невъзможно за овладяване нетърпение. Деветашката пещера! Вход   към една съхранена от Времето праисторическа епоха. Няма друга пещера, толкова просторна, суха и разнообразна с формите си. В нея човек се чувства безсилен пред силата на могъщите сводове, преодолява своя страх от кошмарите на необузданата фантазия, прави несигурни крачки в един отломък от Вечността, наситен с енергията на древни хора и животни от зората на човешката история.

          Към екопътеката „Водопада” край Тетевен тръгнахме с недоверието на  хора, които вече са видели Крушунските водопади и нищо вече не може повече да ги впечатли. Разстоянието от центъра на града до началото на екопътеката е 4 километра, като самата пътека е сравнително къса – около 600 метра. През цялото време на прехода пред нас една бабичка, с препасана бохча като раница през гърба, налагаше удивително бодро темпо, което развесели цялата група и премахна умората в натежалите от ходенето крака. Без да е час по математика, децата започнаха да пресмятат колко калории са изгорили при ходенето, търсейки    полезни  резултати от  дългия пеши преход. Но изненадата, която пътеката разкри пред тях, с нищо не може да се сравни. Навлизаш очарован в каньона на река Козница, преминаваш дървени мостчета, погледа ти привличат различни по големина речни камъни,   покрити със зелен мъх. Беседки за отдих те подканят, но ти не сещаш умора сред свежестта и красотата на природния феномен. В края на пътеката е и самият водопад Скока, висок 30 метра. Буен, скоклив, като някакъв пакостник се навежда, гребне малко вода, изведнъж се изправи и я пръсне в лицето ти. И вместо да те ядоса, изпълва душата ти с бурни емоции, отваря докрай сетивата ти, да не пропуснеш да се насладиш и на най-малката подробност от тази живописна планинска пътека. Накрая всички са категорични, че тетевенският водопад по нищо не отстъпва на Крушунските водопади.

          Местността Рибарица, в която е нашата база, е известна с красивата си природа, но носи през годините и тежкия кръст на едно срамно предателство. В изключително живописно кътче по течението на река Костина, на 25 май 1876 година е предаден от овчаря дядо Въльо и убит легендарният водач на Априлското въстание Георги Бенковски. Малко дървено мостче посочва мястото на трагедията, но кървавите събития се пренесли на двайсетина крачки по-надолу, където в едно кладенче хладнокръвно е измита отрязаната глава на Бенковски. Децата мълчаливо свеждат глави към мътнозелената вода на „Кървавото кладенче”, усетили хладината на престъплението, свило се някъде из пукнатините на невинното кладенче , белязано завинаги с етикета на срама и трагизма.

          Къкринското ханче е последният обект по маршрута ни, който не може да се пропусне. Тук на 27 декември 1872 година Апостола за последен път влиза като свободен българин и излиза, окован във вериги. Децата мълчаливо проследяват последните стъпки на този велик дух, превърнат в икона на българското самосъзнание. Въпреки че ханът е реставриран, обстановката е напълно автентична. С малко въображение събитията от миналото оживяват. На всекиго му се иска нещо да промени, от дистанцията на времето е възможен друг финал на драматичната история, позната на всеки българин. Но Времето не допуска поправителни изпити, то тече неумолимо и ни повлича със себе си – ние в Него и То в нас. Не само революционер, Левски е бил и философ, и психолог, но преди всичко вероятно е искал да го запомним като човек, по чиито следи да се опитаме да минем, за да открием и ние Светия Апостол в душите си.

          Наблюдавам притихналите деца и си мисля дали забелязват, че влизат в схлупения хан като свободни хора, а излизат благословени от пламъка на една велика саможертва.

            Петър Асеновръководител на клуб „Заедно сред природата” към проект „Успех”, Първо основно училище „Христо Ботев” - Търговище


 

 

Category: Проект "Успех" | Views: 262 | Added by: alex_og
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Sign Up | Log In ]