Поредно високо постижение за възпитаници на I ОУ „Христо Ботев“ отбеляза областният етап на XIV Национален конкурс „Бог е любов“. В една от най-престижните инициативи от НКИД на МОН за учебната 2014/2015 г. имаме призови места в две направления.

            В направление „Проза“ /възрастова група VII – VIII клас/ есето „Любов и милосърдие“ на Алев Левентова Хасанова от VII г клас е класирано на първо място и ще участва в националния етап от конкурса. В направление „Поезия“ /възрастова група VII – VIII клас/ две стихотворения със заглавие „Любов  и милосърдие“ получават втора награда. Техни автори са Николай Ивов Иванов и Ангел Василев Ангелов – ученици от VII г клас. Ръководител на ботевските възпитаници, чиито творби са отличени, е Г. Станчева – ст. учител по БЕЛ.

            В направление „Рисунка“ /възрастова група V – VI клас/ първо място и участие в националния етап получава Александра Петрова Господинова от VI клас, а Симона Михайлова Тодорова, също от VI клас, е с втора награда. Във възрастова група VII – VIII клас Зюлбие Билгинова Мустафова от VII а клас е класирана на второ място. Ръководител на учениците с отличени творби е Ив. Белчева – ст. учител по изобразително изкуство.

            Поздравяваме учениците, чиито произведения са наградени, и техните ръководители! Желаем им успех на националния етап!

            Предлагаме на Вашето внимание есето на Алев Левентова.

Любов и милосърдие

            Любовта е слънцето, което огрява сърцата ни. Тя е изгревът в човешкия живот. За всеки човек любовта е особено изпитание, защото ни учи да се извисим. Това е усещане – предизвикателство. Чувствата, породени от любовта, ни карат да надскачаме себе си и да се самопреодоляваме.

            Когато човек обича искрено, е готов да се раздава за любовта си. Да обичаш, значи да изпитваш наслада от пълнотата на света около теб. Гледайки със сетивата на влюбен човек, ти виждаш всичко в нов, разнообразен ракурс от емоции. Като пъстроцветна дъга са усещанията, които най-съкровеното чувство предизвиква в душата на отдалия сърцето си. То прелива от светлина и вдъхновение, както цветната чашка се пълни през пролетта.

            Обичта прави семейството хармонично и сплотено. Подкрепата от любим човек е особено важна в мигове на изпитания и в споделяне на радости. Истинската любов е по-силна дори от смъртта. Обичта към близък, страдащ от неизлечима болест, е силата, която може да възроди неговия дух и да се окаже спасителна, връщаща му надеждата на светлия ден. 

            Любовта поражда милосърдието и състраданието, а те категорично отхвърлят всяка злоба и егоизъм. Милосърдието е онова богатство, което ни кара да се чувстваме значими. Да отвориш сърцето си за чуждата болка и да я споделиш, е усещане, изпитвано от малцина в съвременния свят. Реалността, в която живеем, сякаш е твърде жестока. Една „желязна студенина“ – метафора, с която Алеко Константинов преди повече от век определя отношенията в Новия свят, властва и около нас.

            Имам усещането, че високите технологии, на които вече всички сме подвластни, отнемат истинските ни емоции и ни превръщат в роботи, живеещи в един интерактивен свят. За мен, 13-годишното момиче, това е плашещо! Истинското общуване е непосредственото, изпълнено с „живот“, който ще събуди сетивата ни от дълбокия сън.

            Мисля, че днес малко хора са способни да проявят чисто и безкористно милосърдие. Надявам се бъдещето да ме опровергае. Това би било най-очакваното и щастливо опровержение! Длъжни сме повече да оценяваме щастието, че имаме подслон, че имаме семейства и близки хора, които ни подкрепят, за да не чувстваме у себе си празнота.

            Да бъдем малко повече хора и да не губим човешкия си образ, защото Господ ни е създал с любов и милосърдие, заложени в сърцата! Трябва да ги възродим!

            Галина Станчева – ръководител пресцентър на I ОУ „Христо Ботев” – Търговище