Ученичката от Първо основно училище „Христо Ботев” Станимира Жечева разочарова многобройните участници в националния литературен конкурс: „Духът на българина”, като грабна първата награда за есе в своята възрастова група 5 – 8 клас. Творбите за конкурса са оценявани от национално жури с председател доц. Радослав Радев, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново.

    Есе на същата ученичка на тема „Всеки чака бялата лястовица” бе отличено с годишнината от рождението на писателя Йордан Йовков.

     Така че успехът на Станимира е напълно заслужен, затова й пожелаваме нови награди в предстоящите конкурси.

 

 

 

     Всеки от нас е един малък свят, една малка частица от другия, големия свят. Милиарди малки звезди, белязани с човешки имена сред огромния Космос.

     ...Поглеждаме през прозореца – пред нас е светът. Дали той минава през нас или ние през него? През очите на разума той е сложен, непредвидим, объркан, няма нищо общо с космическия порядък. Казват, че светът е станал убежище на злото.

     Моят отговор е категоричен.

     Не обичам крайните песимистични твърдения. Доброто съществува и точно то крепи света. Такава е и библейската истина. Отиде ли си доброто, щеси отиде и светът! За да оцеляваш в него, трябва да си силен, находчив и решителен. Без колебание да браниш своята позиция. Ако трябва – да бъдеш суров воин в името на Доброто. „Който щади лошите, вреди на добрите” – казва Сенека и аз твърдо заставам зад думите му.

 

...................................................................................................................................     

Настоящето и бъдещето са свързани с историята на моя народ. Там, някъде назад в миналото, са големите българи, истинските патриоти, доказали с делата си и платили с живота си съдбата на майка България. Техните будни умове и преизпълнени с любов и вяра души са ни завещали България, за да я имаме и да я браним утре. Тяхната мисия, да събудят разума, и душата на заспалите, не е завършила. Затова и днес се нуждаем от будната им съвест, от родолюбивото им слово, от неподправения им патриотизъм – чист и неизмерим. Колкото по-често мислим за будителите, толкова по-будна ще бъде нашата съвест.

     За да се извиси нашето национално самосъзнание до оня вселенски порядък, към който са утремени всички народи.

     За да достигнем на крилете на духа и разума до онази космическа височина, където пребивава самият Творец.

     И там някъде, в неговите селения, духът на българина да намери не покой, а нови предизвикателства, защото е орисан вечно да се бори и да побеждава в битките.

     Затова не ни укорявайте, когато не ни разбирате!

     Нашитя свят е част от бъдещето!!!