Home » 2011 » Февруари » 18 » Приятелството - има ли го?
11:18 Приятелството - има ли го? | |
Приятелството - има ли го?
/Есе/
Приятелство – реалност или мираж? Има ли го в днешно време? Част ли е от ежедневието и живота ни? Отговорът за мен е категоричен! Ако само се замислим какво усещаме, когато чуем думите приятелство, приятел, приятелски, ще осъзнаем, че то е част от душите ни.
Какво за мен е приятелството? Мога да го опиша само с една единствена дума – доверие! Да можеш да се довериш на точните хора в ночния момент, а също така и те да ти вярват. Неописуемо е чувството всеки нов ден да се будиш с мисълта, че там някъде, дори и на другия край на света, ти имаш приятел, за когото означаваш много, както и той за теб. Макар разстоянието между вас да е голямо, измерено в километри, то измерено в разстояние приятелска любов, приятелят е зад гърдите – в сърцето. Какъв би бил животът ни без приятелството? Едва ли особено цветущ! Общочовешка истина е, че в този суров цвят, в тези трудни времена сам не можеш да оцелееш. Според мен безброй са моментите в един човешки живот, в които имаме нужда от верен приятел, за да споделим с него. Било то радост, тъга или тревога.
А какво е истински приятел? Истинският приятел не е този, който бърше сълзите ти, а този, който не те кара да плачеш.
За истинския приятел няма значение как изглеждаш, дали си беден или богат, умен или не чак толкова. Като цяло материалната страна е без значение. За мен лично приятел е човек, който не ти обръща гръб никога, не се влияе от мнението на другите за теб. Истинският приятел е този, който има рамо, прогизнало от сълзите ти, уши, в които кънти смехът ти, очи проследили стойностните мигове от живота ти, ръка, посиняла от яростното ти стискане. Ценен приятел е този, с когото сте се смели и плакали заедно. Този, с когото, когато седнете, не можете да успеете да се нарадвате на наизмеримото количество спомени, преживени заедно. Той – приятелят, е винаги до теб, зад гърба ти и потупвайки рамото ти, неспирно повтаря: „Винаги ще съм с теб, каквото и да става!”
Ето затова трябва да ценим приятелите си, да ги търсим навсякъде, да ги уважаваме и обичаме, но и да ги разпознаваме добре, защото между приятел и познат разликата е огромна. Мнението ми е, че е по-добре да имам един истински приятел, отколкото безброй познати, за които си просто крайпътен знак на огромната магистрала, наречена живот.
Обичам приятелите си и за мен те винаги ще имат място в сърцето ми. Винаги ще са хората, пред които мога да излея душата си, мога да се разплача, да се смея от душа и сърце, да споделя тревогите си. Сърцето и душата ми са отворени пред и за тях и винаги ще е така. Не е важно колко са на брой, те не са стока или пари, напротив – те са безценни за мен. Похвалите и критиките им към мен са от огромно значение. Похвалите ме радват, а критиките са изключително градивни, защото аз знам – щом сме приятели, те ми мислят най-доброто, както и аз на тях. Искам моите приятели да знаят, че съм им благодарна, преди всичко, че ги има и че са до мен и аз съм готова на всичко и правя всичко по силите си и аз да съм до тях, когато имат нужда от мен.
Била съм и на двете крайности – без поне един приятел, на когото да кажа какво ми е, и с много верни приятели. И дори, когато нямаше кой да ми помогне, аз пак намерих приятел в лицето на един страхотен човек. И до ден днешен сме приятели, а дори не се познавахме в в началото.
Тази ситуация ме научи, че приятелството го има, то винаги е около нас – в лицето дори на бегло познат човек. Затова не трябва да спираме да го търсим и да го създаваме. Без него животът ни е немислим. Но не трябва да забравяме една простичка истина: „Думата приятелство не означава да правиш каквото си искаш, не и ако ще нараниш приятел”, защото болката от загубата на ценен приятел, поне за мен, е ужасна, дори скарването е много болезно.
Всичко това за приятелството знам и усещам, защото имам приятели и го казвам с огромна радост и любов.
Станимира Илиева от 8 "а" клас
| |
| Category: Кръжоци | Views: 1833 | | |
| Total comments: 0 | |